ЛАДАХ, ИНДИЯ | ХИМАЛАИ | TRAVEL VLOG | ВЕЧНИТЕ "СИТУАЦИИ" | LADAKH, INDIA | HIMALAYAS

Описание

Здравейте, приятели,
Както повечето от вас знаят, доста време прекарах в Индия, работейки като модел. Този влог е от едно 4-дневно пътуване, свързано с рекламна кампания, от Ню Делхи до Ладах, Индия - Кашмирски регион в подножието на Хималаите, обект на спор между Индия, Пакистан и Китай.

Накратко за Ладах:
На теория, регионът е в индийска територия, но на практика, пристигайки там и оглеждайки се, единственото индийско в цялата обстановка бяха кравите по улицата 😄.

Мястото носи изцяло тибетски образ - от “дръпнатото” население, през монасите, та до изцяло будистката култура ииии Далай Лама, изобразен навсякъде.

През първия ден в Ладах, имахме малко свободно време да се разходим, при което решихме да посетим местен монашески манастир. Аз, естествено, не бях запозната със законите, та си отнесох една глобичка, защото снимах в манастира. (Все пак успях да заснема някои кадри, които се виждат във видеото).

През втория ден вече трябваше да работим. Дори не бих го нарекла работа, тъй като по-скоро беше обикаляне през прекрасна природа и спиране на всеки 5-10км за снимки. На моменти закъсвахме, на други - пукахме гума, спирахме да ни снимат с кашмирските кози (чиято вълна беше буквално навсякъде, а ние мислехме, че вали сняг 😄, а всъщност точно от нея се тъче познатият за нас кашмир), та все нещо се случваше, но работата си вървеше. Всичко беше един организиран хаос. Денят приключи с топъл чай Кала - типичен за местността зелен чай с масло от як, хималайска сол и бадеми.

Третият ден отново се водеше работен, с разликата, че беше адски студ, валеше почти през целия ден, а ние снимахме по къси гащи. И все пак лицето ми успя да изгори - идея нямам това как се случи.

Едно от нещата, които ми направиха впечатление, беше че местните, освен че бяха главно тибетци, мразеха индийците, не говореха хинди, а техен собствен език и дори се възмущаваха, когато ги поздравявах с “Намасте”. Някои даже ме предупреждаваха да не го правя, защото мога да си навлека неприятности. Та, изразът “Намасте” на техния език е “Джулей”.

Нагледно разбрах за тази вражда между двете раси, когато на третия ден, шофьорът на буса ни (местен) се сби с индийския ни екип и се наложи да прекараме няколко часа насред Хималаите, чакайки някой да ни прибере. Тогава научих, че всъщност по това време в този район, тече лека "война" между индийци и китайци.

Денят приключи доста късно, а на следващия - обратно към жегата в Делхи. Странно нещо, което ми се случи на връщане беше един необичаен въпрос на летището: “Носите ли кокоси? Нямате право! Има глоба”. А аз толкова обикалях през планините, именно в търсене на кокосови палми. Ех, че пропуск…на още една глобичка.

Имах идея да направя доста по-подробен влог от това пътуване, но нямах възможност да се включвам постоянно, та се надявам все пак дори тези кадри да ви харесат.

Приятно гледане и ще се радвам да ме подкрепите с палчетата и камбанките си 🤩.